danda (Даниела)
358 1120
24 мар. 2018 г., 02:24  

Осемдесет пъти любов 

  Поэзия » Другая
897 3 3

 

Повярвай, че очите ми са винаги едни и същи,

но сякаш в огледало – ти си винаги различна.

А другата е няма като бяла, празна къща,

в която непознати са разпалвали обичане.

 

И не, не викай, моля те не викай, скъпа,

онези бледи, слепи призраци отминали.

Нима пътека, по която минеш и отъпчеш

след тебе може да разцъфне пак, като на кино.

 

Не се кълни. Не ме проклинай. Не човъркай –

не в раните и не в душата, и в сърцето,

а в крехката и истинска повърхност,

в която отрязявам теб. И затова е светло.

 

И нека стъпките ти да останат по тревата  –

цветята без да ги откъснем пак умират.

Очите щом прехвърлят хоризонта на тъгата,

тогава без да е на кино – се намираме.

 

© Даниела Все права защищены

Посветено на осемдесетото представление на спектакъла " Паметта на водата".

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??