zvqr_no_s_char (Мария)
6 4
14 мар. 2012 г., 10:27

Осемнадесет плюс две 

  Поэзия » Другая
1067 0 9

От истини неискрени пречистени,

едва на осемнадесет плюс две,

по улиците крачим, стискайки

душите си в ръце.


Макар от предразсъдъци разтърсвани,

улучвани от скитащи куршуми,

за нищо непотребни, непотърсвани,

играем на живот с дела и думи.


На вид сме точни, неподправени

и с горди, но изопнати черти,

под тежестта на кръста си оставени,

се правим, че не ни боли. 


А всъщност зад усмивките застинали,

зад веселите ни на глед очи,

зад вопли, периферно минали,

покрай заглъхналите ни уши


е хаосът от бурните реки на мислите

и от изтръпналия ритъм на сърца,

с които се пързаляме към НИЩОТО :

"Простете ни, все още сме деца !"

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??