Ммда! Още ме боли...

... но ти никога няма да го видиш в моите очи...
там тъмна мъгла за теб се спуска,
че едва ли с най-светлия фенер да осветиш,
пътя към сърцето ми отново ще намериш..

... с бедствия безброй аз го прикрих,
така че да не можеш никога да го откриеш.
През бури, урагани, цунами трябва да преминеш,
за да успееш отново да ме нараниш.

Намериш ли пътека към клетката златна,
зная, душата пак ще страда...
твоя робиня ти ще ме направиш,
второ бягство от тебе няма!

Със създадени от живота... изваяни от болка оръжия,
твоите опити да ме убиеш - аз ще убия!!

Ала не бих допуснала тази грешка,
за сетен път аз да умра и от болка изгаряща да вия!