Нов ден,и след него вечер настава
Денят своите мигли затваря.
Уморени очите за покой си мечтаят
а умът ми говори,заспивай,заспи.
Очите затварям,но съня бяга
умората тегне над мен...Защо ли?
Барабаните бият за покоя мълвят
Сърцето ревниво препуска по своят си път.
Тръни,болежка,псувни и любов...
Отчаян се молиш за по добър живот.
В тъмата се будиш, не знаеш защо!
Но сънят го няма ,а още е нощ.