Още един ден
И този ден попада в плен на здрача,
разпада се на късчета мъгла.
Дървото под прозореца ми плаче
със сълзи от умиращи листа.
И този ден потъва в хоризонта -
спечелил и загубил, и мечтал,
отнася надалеч една огромна
надежда, със която е изгрял.
Отива си. Почти като приятел,
забравил да изпрати кратка вест,
че още пази жива топлината
и още знае нечий стар адрес.
Но може би така си тръгва всичко.
В безкрайния вселенски кръговрат
забравяме, че някой е обичал,
че някой бил е по-скъп и от брат.
Пробита чанта става паметта ни -
изпадат идеали, вяра, дни,
изчезват вдъхновения и рани
и се изнизват чуждите съдби.
Ревниво пазим само някой спомен,
във който покорили сме върха,
дори и илюзорен. Безпардонно
изискване на всяка суета.
Утеха жалка. Радост носталгична.
Не се завръщат най-добрите дни.
И този тръгва. Хладно безразличен.
А ние тук оставаме сами.
© Вики Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Изповед, която ме стисна за гърлото!!!
Прекрасна поезия! -
Есента въобще е носталгичен сезон, сезон на вътрешната предразположеност и нарастване на кризисните душевни състояния. А поетът се познава по умението си да композира, да разказва, рисувайки, да изгражда хармонична цялост, в която всеки детайл е подчинен на единно чувство и настроение. Стихотворението се е получило - главно заради приглушената емоция, затаената изповедност, индиректността на внушенията. Може би една по-силна поанта на финала би била от полза, но и спада на настроение върши работа - въпрос на авторов избор. Поздравления от мен!
-
Поздравления за мъдростта!
-
Много ми хареса!
-
Да съблечем илюзиите!Поздрав Вики ,за този ракурс към деня ни!
-
Чудесно!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Мъдрости, изречени просто и убедително. Което особено ценя.
Поздравления, Вики!