=
==
====
=========
=======
=====
=======
========
=====
=
Тя се загуби в ноща.
и не се върна с изгрева.
Тя не се върна никога.
Тя дори не ми писа никога.
Тя бе моята единствена любов
Тя бе моята последна надежда
Съблече всичко от мен тоя живот.
Но иска пак, кара ме пак да живея.
Как? Виж тя е до мен. Тя мълчи до мен.
Времето само изгубена младост отмерва....
Ставам, а толкова е тъмно и страшно навън
Не мога повече, аз трябва да изляза. След тази нощ
сред сгушените къщички в снега, още един комин
спира да пуши.
Ст. Русев
© Станислав Русев Все права защищены
Но определено ми хареса и ме развълнува!