Още една година,
бързо, бързо си замина,
без късмет и радост,
без щастие и сладост.
Само мъка даваше,
макар душата да се раздаваше,
доста болка донесе,
силни удари нанесе.
Животът сякаш край мен минаваше,
ден след ден от мене бягаше.
Не знаех ни коя съм, ни къде съм,
всичко бе като насън,
сън - кошмарен и студен,
във който всичко ставаше без мен.
© Александра Чикова Все права защищены