Луната застрашително виси -
оголен сърп, на края на небето,
Звезда самотно се откъсва,
със светла диря забива се в морето.
Изчезна безвъзвратно
от хрониките космосни звездата,
погребана завинаги в прегръдката
предсмъртна на водата.
Огъната в агония следата.
топи се бавно в тъмнината.
... а някъде на хоризонта
увисна в мъка сърпа на луната...