Питам се често как оцелях
през всичките тези години?
Повече плаках, по-малко се смях,
повече давах и по-малко взимах.
Във косите събрах снеговете,
преживях най-студените зими,
изгорях, за да мога да светя,
всичко губех и пак всичко имах.
Сега есента с мъгли ме облича,
боядисва косите ми, за да съм млада,
по-малко боли, по-силно обичам,
а трябваше толкова много да страдам... ...