rozita-p (Росица)
120 1324
16 мар. 2011 г., 20:51

Още малко за лъковете 

  Поэзия
676 0 6

провокирано от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=244323

 

С огъване ражда се лък.

Отколе безброй поколения

изкусни стрелци с майсторлък

са мерили с него умения.

 

Стрели са летели по враг

или във турнири, където

залогът на всекиму драг

е бил на принцеса сърцето.

 

Но как ли, но как ли, кажи,

ръката издайно не трепва,

когато стрелата държи

на косъм над тънката летва

 

от плът и от кръв с твоя ген,

когато в тревожи зеници

се връща светът отразен -

как лък се държи със пестници?

 

Потрепна ръката ти, знам,

макар твоя плът да не нося,

а може би целил си там,

където по детски съм боса.

 

И вместо по черния мрак,

изпрати стрелата в деня ми,

разби ме на късчета страх

и изгрева в залез огъна.

 

Не бях ли добра тетива

на твоите чувства, приятелю?

Какво в твоя лък натежа -

не знам. Още нося стрелата му.

 

Един уморен Вилхелм Тел

напира във пръстите сплетени,

щом нов лък от клон неумел

опитат да сгънат ръцете ми.

 

Дори не е нужна стрела,

с която летеж да откупваме.

Ранена в любов тетива                                               

 

огъва

лъка си…

 

                 … до счупване.

 

15.03.2011

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравявам ви! и двамата!
  • Вал, пак си безкрайно щедър!
    Всеки твой стих дърпа някоя струна у мен, но не всеки път се престрашавам да пусна гласа и навън.
    а и нали за любовта, всичко което е казано, все е вярно
  • Розита, Розита... СчУпи ме, наистина. Аз ли причиних тази болка, Розита? Не съм подозирал, че мога да огъна изгрева ти в залез. Дори да е само фантазия... Пази се от счупване, моля те! Имам нужда от теб. С теб дишам по-добре.

    Нали ще ме поправиш, ако бъркам? Аз понякога само си мисля, че разбирам хората, а всъщност съм на километри от истината.

    Безкрайно съм ти признателен за посвещението! Колко са хората, които имат привилегията да присъстват в мислите и сърцето на такъв поет като теб!? Прости ми, че чак сега прочетох стихотворението ти. Аз чета бавно и по малко. Но при теб се връщам и ще се връщам. Жива да си!!
  • супер е стихото
  • Роси, добре огънат е стихът ти...
    Стреляш право в целта с поетичната стрела!
    Браво
  • Аз те харесвам,ти си го знаеш.
    Браво, Роси!

Предложения
: ??:??