Пак босонога
към тебе ще тичам,
пак ще съм с онзи
цветен венец,
с който тогава
с любов ме накичи,
с устни ме милна -
летен ветрец.
Пак ще съм твоето
мило момиче,
дето от спомен
чак да боли,
виж как на нея
още приличам,
даже със тези
бели коси.
© Валка Все права защищены