Винаги, когато вали,
си спомням за думите си,
всичко, което не ти казах.
Дъждът пада по тревата
така безсилен да спре,
а аз пак сама останах.
Как да мисля за нещо,
което не е живо и пак ще умре?
Да ценя ли всички онези неща,
които дори не помисли?
На кого да вярвам
и къде отидоха всички?
О, мое страдание,
аз съм още там.
Ще ме погледнеш ли
преди още някой,
който мисли за теб да избледнее.
Преди друг да ти го отнеме...
Смъртта ме иска,
но болката ми ще живее.