Когато топлината си замина,
студеното почука на вратата.
Така се случи предната година –
жужаха спомените в тишината.
Разгоних ги с надеждата за грешка,
но те жужат, чак почвам да треперя.
Студено е, но не и по човешки,
а потен бях конкретно, точно вчера.
Придърпах си завивката студена,
затраках зъби (колкото ги има),
а стаята ми сякаш осланена...
Дали пристигна пак и тази зима?
Вместо вода, отпих една ракия,
(че нямам вино никакво за комка).
От тоя студ как искам да се скрия.
Обаче сам съм със една иконка.
Помолих и се (мама ми я даде),
а тя мълчи и тя ченето трака.
Ще трябва май пуловер да извадя.
Зима е и яко студ ни чака.
© Валентин Йорданов Все права защищены