Когато навън вали градушка неспирна
и някак мрачно, ядосано гърми небето.
Това е яростта ми немислимо обширна.
Крещяща, че теб още те няма в сърцето!
Когато слънцето дори и кожата прогаря.
Пак не се чуди, това е гневът ми бездънен,
парещ по теб, както любовта в мен изгаря
защото тебе те няма, още те няма при мен!
Когато вятърът жестоко по полята вилнее
и кърши клони навред. Отново не ме питай -
това е свирепият ми вой. По тебе копнее,
защото теб още те няма и цяла полудявам. ...