Накъдето отдавна си тръгнал, оттам се завръщам.
Там изглеждат проклети дори добродушните черкви!
И небето се сгърби. А ангелски белите къщи
търсят още звезди и бездомно - нагоре - се блещят.
Накъдето си тръгнал, е празно и приказно сиво.
Само острите тръни обшиват с корона главата ти.
Всички извори търсят реки - и понякога виждат.
И врагът - до последната риза - ми беше приятел.
Не посмях да ти кажа, че никога няма да стигнеш.
Ако имаше начин, и сляп като мен би се сетил!
Пада цвят - щедър дъжд. А под сетната липсваща вишна
ми е толкова тъмно, че тъмното почва да свети. ...