5 февр. 2025 г., 13:07  

Осмият ми грях 

  Поэзия » Философская
140 3 6
ОСМИЯТ МИ ГРЯХ
Аз нося още белези от дъжд –
внезапно връхлетял ме в юлска утрин.
Полята с развълнуваната ръж
издишаха дихания барутни.
Отгоре се стовари син озон –
до взрив натегна в мене тишината.
Избухна блесналият хоризонт.
И сили имах само да изпратя –
копнеж – че струвам повече от грош,
и усет за значимост на ненужното,
и спомен как – в студена още нощ, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??