Честит празник, дами!

Жената е

Отговорност е да си жена.
Блага Димитрова

Жената прекрасна е цяла вселена,
съзвездие ярко от ярки звезди,
от свежест и прелест – за полет родена –
сияние светло на светли мечти.
И тя е загадка, и ребус заплетен
с променливи много, с въпроси безброй.
Ту трепетен полъх – възторжена песен,
ту есен дъждовна, ту летният зной.
И поглед сияен, и леденоскрежен,
и лунният блясък в сребристи лъчи,
де волно струи се от взора премрежен
на девствено чисти, невинни очи.
Е избликът огнен на утрото ранно,
и слънчев отблясък във златни вълни,
ухание нежно, ухание сладко
е в лунните нощи на свежи треви.
Ту дръзка, ту кротка кат` ангел невинен.
Русалка със алено златни коси,
по лунни пътеки, де с порив ефирен
се рее над сребърно бели води.
Душата ù светла копнее за нежност
и нейното нежно голямо сърце
е крепка опора във сила и волност
на ужким коравите мъжки ръце.
Жената любима, съпруга и майка
е цяла вселена от блян и мечти,
крайъгълен камък на всяка постройка, 
в основи положен на яки стени.
И тя е магия, магия вълшебна,
призвана да бъде опора и зов.
За бъдното благо на рожбата свидна
тя всичко би дала, и своя живот.
Съдба е да бъде чаровна и мила,

ухание сладко на майския цвят,
да бъде надежда, усмивката дивна,
да грее и стопля студения свят.
И вдъхновения безкрайно да дава,
да буди и пали, да вечно крепи
и себе си щедро навек да раздава,
тревожно над рожбите свидни да бди...
И тази ми песничка бледа да бъде,
от мене сърдечен и искрен поклон,
от мене... и нека навеки пребъде
грижовна и свята, и свежа кат` плод…