На птиците ми есента
събра багажа си за полет.
Задуха вятър от крила
душата ми до стон оголи...
Отлитат надалеч мечти
и да ги задържа не мога.
Но съхраних един мотив
напук на гаснещия огън
под спомените за добро
да скрия чувствата излишни.
Да стисна в дланите перо -
(остатък от крилете бивши)
Неизживения живот
да доизмисля. И запиша...
© Дочка Василева Все права защищены