Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш.

                            Макар за теб да мисля, аз не те обичам.

                   Останах сам. Дори да дойдеш и да ме прегърнеш,

                       Аз няма да се върна, пак във тебе да се вричам.

                           Добре съм сам. Оправям се. Без тебе мога,

                                   Макар във моята душа и да боли,

                  Не ще се върна и сълзите ти не могат да ме трогнат,

                                   Макар в очите ми и да блестят сълзи.

                                   Останах сам. Не мога повече така,

                                    Ти очакваш прекалено много.

                           Оставих те, след теб не вярвам в любовта,

                    Уморих се вече - ти със мене беше прекалено строга.

                                         Душата ми сега е старец,

                                        сърцето ми е белите коси,

                                    а устните му казват "сбогом!",

                                        и така те гонят моите очи.

                             Безмилостен ми казваш, че съм станал,

                            Не те обичам вече и за теб не ме боли,

                              Ти ме разруши и чувствам се отпаднал,

                                     "сбогом!" ти казвам, стига сълзи!

                               Останах сам. И ти не можеш да ме върнеш,

                                          Не те обичам вече, разбери,

                         И няма да се върна, дори света да преобърнеш,

                        Ще намериш само старец с уморени от сълзи очи...