Гледам те...отчуждена и есенна,
в тъмна сянка приспала мечтите.
Сън в реалния свят, като песен е…
тежест затрупа свирепо гърдите.
Аз те чакам сърдита и огнена,
пътеката ми тясна да преминеш.
А сълзата за теб неотронена
блесва в очите ти непоносима.
И те гледам удавник в сълзите си
от брега на кривите ни истини,
си преплувал морето в очите ми,
че останах за теб неизмислена.
© Николина Милева Все права защищены
от сладки истини загрибало мечти...
Гредите плават корабно-измислени
по плажове разбили топлини.
Поздрави, Вълшебнице!