Останахме сиротни, без приятели.
Премного грижи и борби,
и разпнати на не един,
на всекидневни кръстове висим.
(дори ги вземаме под наем –
тщеславно е, но днес върви.)
А беше време, когато в шарената сол
топяхме с пръсти залъци и думи,
по хъшовски деляхме ризи
и се наливахме с домашно вино.
На бардове сърдити пеехме куплетите
и младостта ни беше ...