В душата ми сега е толкоз пусто,

отиде си,  отново съм сама.

Дали това е само мое чувство,

или ти липсва да си с мен сега?

Ти идваш в сънищата ми неканен,

но чакан и обичан си от мен.

Докосваш ме, усмихваш се и бягаш,

топиш се в утрото на моя ден.

Когато се събудя, пак боли ме,

че теб те няма и съм тъй сама.

Остани след мрака и спаси ме,

изтрий с целувка моята тъга!

Аз искам в прегръдката ти да изгрея,

от погледа ти днес да изгоря.

Проклех те в разума ти да живея,

във мислите ти да се преродя.

И вярвам, че ще дойде тази сутрин,

в която ще останеш след нощта,

ще ме прегърнеш и ще ме целунеш,

за да изпълниш моята мечта.

Тогава аз до тебе ще се сгуша,

под ласкaтa на твоята ръка.

Обичам те! Това не е изкуство,

това е просто моята съдба.