Остани

18 сент. 2007 г., 15:21

Поэзия

590 0 0

Защо след толкова щастливи дни
реши да си заминеш ти, защо сега, кажи?
Аз не мога да повярвам в тези думи, казани от теб.
Сърцето ми не иска да приеме,
че ще си заминеш някога от мен.
Боли ме само като си помисля,
че ще стане, че се случва.
Вече и болката е толкова голяма,
а бъдещето толкова далече.
Не иска да те пусна, разбери.
Една стрела пробожда ми сърцето,
раната не спира да кърви,
къде е тази справедливост под небето.
Аз моля ти се остани, не си отивай, спри.
Обичам те, защо не ме разбираш.
При тебе също ли боли?
Не си ли спомняш дните, когато бяхме двама,
как хубаво беше тогава, нали?
Колко бе любовта ни голяма.
И всичко се стопява изведнъж,
но не от огън, а от думи.
Те са остри като нож,
те са вечна бариера помежду ни.
За последно пак те моля, не си отивай,
спри, чуй моя вик, не тръгвай,
ОСТАНИ!!!

Остани

Свързани произведения

Комментарии

Предложения