Заради всичко, дето изживяхме.
Заради всеки миг, пропуснат в суета,
заради всяка ласка, дадена в отплата,
заради всеки поглед, търсел любовта.
Заради всяка мисъл, казвана и тайна,
заради всеки вопъл, стон или сълза,
заради всеки удар, гонел обичта ни,
заради пясъка, останал без следа.
Заради всички изоставени пътеки,
заради всичките изказани лъжи,
заради нощите, наситени със трепет,
заради всяка страст, била със нас преди.
Заради твоята любов и нежността ми,
заради онзи допир, сгушен пак до теб,
заради всяко утро, будейки се двама,
заради всяка нощ, заспивайки до мен.
Заради всичко и за времето след него...
Не ме напускай - страшно ще боли.
Дори да се превърнеме във спомен,
във всеки миг ще шепна: "Остани"...
© Валдемар Все права защищены