ОСТАРЯЛ СПОМЕН
На Лили
Когато от умора загубим сили
и ни скове на самотата студът,
когато съдбата към нас загрубее
и продължи безразличен светът,
дано можем поне да си спомним
едно от многото забравени неща -
тъжната песен на някоя обич,
вик последен или протегната ръка.
Аз помня едно момиче в квартала,
с весела усмивка, но в очите с тъга.
От него се научих да разпознавам
истината за човешката доброта -
по кървящите ръце на хората
и по кървящите им сърца.
Wali./Виолета Томова/
П.П. Беше много отдавна - като завърших гимназия и трябваше нещо да работя. Постъпих в предприятието, където ходехме на практика. Там се изработваха дребни артикули за ежедневието. Аз и едно момиче, което се казваше Лиляна Георгиева правехме катинари. Когато те не отговаряха на изискванията, не заплащахме брака, но трябваше да разглобим катинара, за да спасим частите, а това много наранява ръцете, защото се работи с чук. Забелязах, че въпреки ежедневния ми брак, купчината в моето чекмедже вместо да расте - намалява. Заинтересувах се. Оказа се, че Лили, тайно от мен, е разглобявала и моите катинари, разкървавявала е своите ръце, за да спасява моите, идвала е преди шест часа сутрин, за да не разбера и да се притесня. Но аз научих и никога не го забравих. После пътищата ни се разделиха и до ден днешен не сме се виждали.
Wali/Виолета Томова/
© Виолета Томова Все права защищены
...прегърни с две очи светлината, дето струи от страната на мислите,
после първом прости И сълзата-ще боли... от минутите бистри.
Извърви младостта и таланта в първите глътки на днешните,
странни и ярки узрели достъпности-Мъдростта е Урокът на грешните...
Прегръщам те, Вили! С обич-Светлана!