5 окт. 2009 г., 20:18

Остатъчност... 

  Поэзия » Философская
574 0 6

...И не от белези след раните,

болезнено прекършили крилете,

а приливно завихрили се урагани

но …пърхащи с криле на пеперуди.

Лудост ли?! Израстване?

 

Притихнали, болезнено язвими,

вървят по стъпките на вятъра,

и сякаш се разливат дъждовидно

над всяко разливно очакване

за някаква докрай непредвидимост.

 

Различни ли?! И само плахи са,

застинали бездънно във очите,

изкусно посивели до невинност.

В най-сивото на всяко достолепно право

на живот и не живот, във план,

...

във някаква остатъчна привидност.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??