Момиче,

което служи единствено
за сравнение
на бялата ù кожа
с друга,
на някоя
много по-красива.


В това се превърна Луничката,
изгуби луничките си,
светулките,
миглите...

толкова е безплътна,
че и да иска, не може да се почувства,
толкова е празна,
че нищото дрънчи в нея,
толкова е тъжна,
че не разбира смисъла
на това
да се наричаш тъжен...

Тя е малка,
но би се радвала
да е почти невидима,
да не ù казват да каже нещо,
да изтръгват мълчанието,
което е заместило сърцето ù,
защото тогава на мястото му
ще остане само липсата... на шум.