28 мар. 2016 г., 21:59

Оставам 

  Поэзия » Любовная
1011 1 12

Ще се върна отново

при онова резенче лято,

където се скрихме от хората.

Ще потъгувам, приятелю.

 

Ще тъгувам за кея, за бриза,

за прохладния смях на вълните,

за лявото джобче на твоята риза,

в което спасявах мечтите си.

 

Ще потъгувам за всички целувки.

За несбъднатите може и да поплача.

И ще следвам последните стъпки

на пияния юлски здрач.

 

И няма да искам, приятелю,

тук да се върна отново.

Зряла диня търкаля лятото.

И не се крием от хората.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??