Оставм при теб.
Ст. Русев
Пишеш се нощем, изпращаш се в пликове.
Устата ти стиска сълзи- мисли неказани.
И толкова облаци, колкото вятър веещ мигове...
И колко тишини помежду ни кротко заспали...
Няма да си тръгна, не само с нас е така,
Животът нищо ново няма за предлагане.
Оставам при теб, защото и тя като тебе сега.
Пише се нощем, а сутрин я получавам в пликове...