Във чаша с лед, уиски и лимон
изцеждам мъката си днеска.
Гърдите стяга тя, като питон
и имам вече болка зверска.
И бавно спира моето сърце
и тялото ми се предава.
Протягам аз - към твоето - ръце,
но то към мене не поддава.
И няма май да стигна вече там.
Прегръщам чашата си тука.
И си оставам аз отново сам
със кукувица да ми кука...