Написах това стихотворение за майка ми и нейните бивши съученици. Тази година се навършват 30 години от тяхното завършване на гимназия. Поздравявам всички, които имат подобен празник тази година.
Преди трийсет години, отпред, на площадката...
Помниш ли, всички крещяхме: "Оставаме!"
Да запалим цигара, подай ми запалката.
Не бяхме ли близки тогава? Наздраве!
След всичките резки салта на съдбата,
гравирани по нашите чела,
все още свещено прозира остатъка
от окрилени от дързост деца.
Все още се чува бълбукащ смеха ти,
във ириса виждам мечтател.
И още на гости прииждаш в съня ми. ...