За малко спри и погледни назад.
Не е ли миг живяното до тука.
Живот, като на празничен парад,
примесен от емоции и скука.
Живот, като диханието кратък,
изпъстрен от усмивки и тъга.
Преди и миг да продължиш нататък,
реши каква ще бъде твоята следа,
която следваш и която ще остане
да свети с разноцветна светлина.
Животът е пред теб, но не е рано
от днес да стоплиш нечия душа.
И никога, повярвай, не е рано
да подариш на някой дума или жест.
И да предложиш топлото си рамо.
За вчера късно е. Почни от днес.
Бъди приятел, който се раздава.
Разпръсквай с пълни шепи любовта.
И всичко да премине, тя оставя
след себе си най-истинска следа.
© Ивелина Георгиева Все права защищены