Оставете ме тука, приятели мои,
             ще живея сама в запустялото място.
             От многото подлости и лицемерия,
             не намерих топлина във сърцата ви.

             Оставете ме тука, приятели мои,
             всеки има свой живот и го живее.
             Отсякохте корените на моя живот,
             а тук намерих почва да ги засадя отново.

             Тук всяка сутрин слънцето изгрява и е бяло,
             докосва ме с лъчи, за да бъда истинска.
             Нощта е черна и аз се давя в нея,
             но на помощ идват ми детските спомени.

             Вятърът ми ближе ръката като вярно куче,
             а после притихва и ляга в краката ми.
             Тъгата като змия се увива около моето тяло,
             а нямам сили да избягам от съдбата си.

             Оставете ме тука приятели мои,
             не разбрахте конфликтите на своето време,
             останахте като новородени - слепи,
             и огромна чернилка вирее в душите ви.

             Заключена е портата на моите сънища,
             а ключа размених срещу усмивка със дявола.
             След като строшихте на парчета чувствата ми,
             не мога да остана да гледам делата ви.

             Оставете ме тука, приятели мои,
             тук намерих свой пристан и скромна утеха,
             да бъда щастлива въпреки всичко,
             да бъда само моя, да бъда ничия.