Остави ме да търся спасение,
да се лутам по друмища пусти.
Разпилян във частици безвремие,
заблуден от фалшивото лустро.
Остави ме да следвам безкрайното,
явно още душата ще страда.
Все ще пие на глътки омайното
и потайното ще й приляга.
Остави ме в ръцете на кармата –
без убежище, дреха и залък.
Нека сам да разбия преградата,
да изровя най-тежкия камък. ...