Все ме дърпаш към земята. А ми се лети!
От приземяване ми е дошло до гуша.
Остави ме да танцувам със мечти
и между облаци да лъкатуша...
Ще се пързалям по синия ти лед,
ей така - по детски. И наивно.
В сърцето ми отдавна няма ред
на мисли и на чувства дивни...
Не връзвай конеца ми пристанно.
По въздух ще скъся дестинацията.
Нарисувай хвърчило на листа
и пий обич от многоцветните знаци...