Остави ме на мира,
за кратко, мой Стих-
внезапен, по никое време.
Доколко си верен
или си фалшив,
другиго питай, не мене.
Даваш ми всичко -
цветове на дъга,
светулки във мрачно усое.
И тъжно-щастлива,
рисувам света,
ръката с молива е твоя.
Остави ме на пътя,
без вода и трохи,
без шепот на думи
и писък на сова.
Луната ще среже
пъпната връв,
на вечната нощ
от безкръвна утроба.
© Христина Комаревска Все права защищены