Остави ми само спомен,
така мечтан и дълго чакан зов.
Остави ми - не мечта,
а искра в света огромен,
която да стопли всяка част
от моята душа.
Остави ми пред вратата
стъпка твоя,
ще я скрия, ще я прибера.
Остави ми
не душа,
не сърце,
не прегръдка сляпа.
Остави ми само ласка,
за да ме стопли във съня.
Остави ги - всичко ще запазя,
в кутия златна
ще ги прибера.
И когато теб, любов, те няма,
ще ги покажа на всекиго тогаз.
И ще видят, бедната, тогава
какво богатство имала е тя,
една любов очите озарява,
една любов се срива с пепелта.
04.01.2011
Miss Independent
© Красимира Баротева Все права защищены