persian (Петър)
40 4
16 июн. 2011 г., 13:58

Oставихте земя... 

  Поэзия
743 0 4

            На българските бежанци

 

Оставихте земя и роден дом,

побягнахте от злоба и омрази -

нещастни жертви на жесток погром,

надявахте се Господ да ви пази!

 

Но Той ви гледаше отгоре ням,

замислен и вглъбен в нещо глобално,

а долу ви избиваха без срам -

жестоко, нечовешки и брутално!

 

Оставихте високи планини,

море лазурно и слънце горещо,

реки пенливи, плодни равнини,

гори зелени и вино кипещо!

 

Напуснахте цветущи градове,

земя разцъфнала като градина,

омивана от топли дъждове -

вековна, свидна българска Родина!

 

Деди и прадеди живяха тука -

градяха и работеха безспир,

споделяха и радости, и мъка

и пазеха я във война и мир!

            *       *      *

Преминахте граничната бразда,

подслон поискахте от свойте братя,

изпълнени от  вяра и надежда,

че скоро ще се върнете обратно!

 

Приеха ви със сълзи на очи

и в къщите си бедни подслониха,

с вас разделиха залъка горчив

и мъката жестока споделиха!

            *       *      *

Изминаха години оттогава,

надеждите ви може би умряха,

но споменът за роден дом остава

и сълзите в очите ви не спряха!

 

Сега отиват вашите деца

с тъга да видят где сте се родили,

но виждат само с кървави сърца

руините на домовете мили!

            *       *      *

 

 

 

 

О, Господи, спусни над нас ръка!

Върни ни пак земята родна, мила,

защото справедливо е така -

та да възкръсне българската сила,

 

която Ти във гена ни вгради -

за да надмогнем днешните беди!

 

15.06.2011 г.

 

© Петър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??