Оставям ви сърцето си на тръгване
към бури от нечакани обиди.
Сред парещите въглени пробили
крилата ми, мечтаещи за сбъдване.
Кажете всичко, що сте наумили –
съдбата със перце не гали никой.
Затуй преглъщам злост, вина и кикот,
дори да се разкъсат мойте жили.
Стъпете върху мен като в тревата,
но знайте, че със корени дълбоки
аз впил съм се, така че и жестоки
да бъдете, пониквам от земята!