ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
10 авг. 2014 г., 19:24

Остров без име 

  Поэзия » Любовная
418 0 3

Свечери се в косите ти и - бризът вейна звезда...
Прегоря хоризонтът в жарава на летния залез,
а по стъпките наши на пясъка заревнува вълна...
На смълчания кей на надеждата - фар с устни палим.

Погледни как измамно морето обича брега -
всеки порив пенлив е солена раздяла -
цяла вечност ухажва в прибои горещата плът
на изящната пясъчна дюна – обла и бяла..

Ще ти гледам на топла прегръдка и нежна ръка...
на бутилка пенливо и трепетно - смеещо вино.
Ще я пуснем с писмо от мечтите си на сутринта,
към сърцето на обич изгубена - остров без име.

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е!
  • Пленителна образност, за миг се пренесох край морския бряг!
    Нежен стих!
  • На безименните острови само любовта е с име!
    Хубаво, Оги!

    "Погледни как измамно морето обича брега -
    всеки порив пенлив е солена раздяла..."
Предложения
: ??:??