Нощем от океана,
щом полъхне тих ветрец,
девойка в бяла премяна
сплита си лунен венец.
Денем с перли седефени
русалки се гиздаво кичат,
с бузи аленочервени,
по брега криволичат...
Водовъртеж непрекъснат,
редуват се нощите с дните,
а островът прокълнат
с вълните отвлича душите...
В.Тасева
© Виктория Тасева Все права защищены