Сърцето ми е остров СВЕТЛИНА
и в него няма свилени завеси,
не са килими китните поля,
не са мечтите огнени пиеси.
Градините ми с нежните цветя
не са родени в плен на суетата,
не са ми чужди пустите места,
ни ледените капки на росата.
В очите ми се вгледай ти веднъж
и в устните ми огнено горещи -
прости ми за изсъхналата ръж
и всичките отминали надежди.