Островът на русалките...
(вечните истории от моряшките кръчми)
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес...
... На остров нейде в Океана
растяло палмово дървó –
разгула див на ураганите
то първо срещало самó...
И малък порт с моряшка кръчма...
(А порт без кръчма? – няма как! –
щом дъх на мускус се излъчва
във нóщите над всеки бряг...)
Там в полунощ, като в легендите,
русалки дивни на брега –
превръщали се в ненагледни
девойки с гъвкави телá...
И те танцували унесени
до утринното заревó,
и пеели вълшебни песни
покрай самотното дърво...
От хубостта им омагьосани
моряците в нощѝ без дъх
достигали – в Страстта разтърсени –
на Любовта: Светият връх!...
Но сутрин – Слънцето когато
на хоризонта се подпре –
русалките за миг обратно
билѝ в пламтящого море...
... Моряците, които плават
по тия южни ширинѝ -
и острова добре познават...
... И полунощните жени...
Че в лунни нóщи и компаса
от светла лудост обладан,
със властна чувствена нагласа
и страст привличал ги натам...
Заекващ фар макар неясно,
посочвал гибелна скала,
но той понякога угасвал
и всичко скривала мъгла...
... И тъй във кръчмите моряшки
от някога –та до сега –
жените с рибешки опашки
се коментират по брега...
Там всеки прекалил със рóма
да спори вечно бил готов –
приел веднъж за аксиома:
Страстта от тяхната любов...
* * * * * * * * *
... А Островът е там и óще
самотен през деня стоѝ...
– И пак рускалки идват нощем
от разлюляните вълни...
И рóма в кръчмата неистово
разлива се като река,
понеже не с любов единствено,
но често с гибел е брега!...
19.04.2019.
© Коста Качев Все права защищены