Преминах през земи познати
и непознати приказни места.
Посрещах бури, урагани...
Премного вътре в мен валя.
А слънцето бе тъй далече,
зад хоризонта от мъгла.
Но даже лъч единствен стига,
попаднеш ли във тъмнина.
Да ми покаже вярната посока
до онзи тайнствен остров сам.
Аз нямам карта и компас,
но зная, че ще стигна там.
Съкровище дълбоко криеш
във дебрите на своята гора.
Не се страхувам да отпия
отровата на тази красота.
Проклятие навярно има,
ако от него смело задържа.
Островът на твоите съкровища
прокле отдавна моята душа.
Закотвена на твоя бряг,
душата ми за тялото копнее..
А то е още в тъмните води
и бори се... да оцелее...
Какво му готви сляпата съдба,
дори не искам да узная.
По-важното е именно това,
че островът е тук... и аз мечтая...
© Стефка Крушарова Все права защищены