Островът на забравата
Ти, аз... не сме толкова близко един до друг.
Прекаленото разстояние ни измъчва.
А сърцето ми бие бавно, сякаш ще спре.
Усмивката вехне, няма и помен от щастливото ми лице.
Сълзи не потичат сега, но има моменти, когато не мога да ги спра.
Вина не трябва да има.
Нещата се случват просто така.
Съдбата го е решила... да остана за малко сама.
Изпитвам желание да те видя, желание да бъда до теб.
Но колкото и да искам, не мога - ти си невъзможно далеч.
Островът на забравата - безкрайната болка, чувството за любов. ...