Освобождение

27 окт. 2010 г., 13:11

Поэзия

487 0 3

Изсипва се между пръстите Му

Пясъкът на Времето

в Пясъчния часовник на Вечността.

Всички сме песъчинки,

преминаващи през Ситото на Истината.

Аз съм там някъде,

ти си там някъде,

всички сме във Капана

на Пясъка на Времето.

Завъртам се в недрата му,

ускорявам се шеметно,

понесен от Вихъра на Силата.

Политам Нагоре… високо, високо,

върху Крилете на Любовта,

яхнал Огнения ù Пегас устремно…

Свободен съм,

най-накрая съм Свободен

от Капана и Пясъка на Времето…

Пристъпвам прага на Безкрайното!

Сливам се с танца на Вечността!

Прегръщам Нищото с усмивка,

в смирена, кристална Тишина!

angelbard (Ангел Филипов)

2010-10-29T22:04:53+03:00

Наистина се надявам да е така! Благодаря!
tanyavd (Татяна Борисова)

2010-10-29T13:58:45+03:00

Стиховете ти разширяват съзнанието.
angelbard (Ангел Филипов)

2010-10-27T20:52:22+03:00

Много благодаря за коментарите ще има още подобна поезия.