Уплашен, замислено смутен стоиш
и чакаш страшната присъда...
Засрамен от постъпката, мълчиш...
... идва и лекичко пристъпва...
Осъден след това, ставаш и тръгваш,
знаейки, че никога не ще се завърнеш.
И остават Те сред болка и сълзи,
очакват сякаш нещо да се промени...
Осъден на доживотна самота,
стряскаш се нощем от викове и плач,
скован си от студ и безкрайна празнота,
но Те не ще дойдат отново по здрач... ...