Осъден

Осъден, даже осквернен,

затварям се в делата си,

посърнал, мрачен, опетнен,

отричам аз съдбата си.

Мечтаех си за нежна любов,

търсих я при нея,

ала животът ми така суров,

превърна се в епопея.

Тя отхвърли ме грижливо,

даже шанс някакъв ми даде,

но всичко бе така лъжливо,

и накрая бързо ме предаде.

Приятели в купом,

погледнаха ме омерзително,

и някак паднал духом,

почувствах се унизително.

Изритан, поруган,

без право на честна защита,

отлъчен, даже и осмян,

омразата сърцето ми помита.

Напук на "моралните" всички,

честен бях до края,

не следвах техните игрички,

не спрях да мечтая.

Избраният от мене път,

греховен е за тях самите,

пронизвайки ме с остър прът,

проклинат ми с болка дните.

Но грешен пред себе си не бях,

човекът в мене е достоен,

тесногръдието им аз преодолях,

духът ми вече е спокоен.

07.04.2015, На Тях