ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
16 июн. 2021 г., 14:41

Осъдих се 

  Поэзия » Другая
550 2 10

 

Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота.
Душата ми внезапно обеднява

и губят смисъл малките неща.

Сред спомени потъвам да открия
изгубена отрано светлина.
Като че ли след някаква магия

съм придобила друга същина…

 

А покрай мен минават нови зими
и се редуват с истински лета –
снегът рисува ледени килими,
заместени от черги на цветя.
Но аз съм вътре – в моята си драма,
и болката неистово кънти!

Осъдих се задълго! Не прощавам,

макар че Господ всичко ми прости!
 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Най трудната прошка - към себе си. Аз не знам за по-тежко нанесена обида от тази която сами си нанасяме… Великолепен стих! Поздравления!
  • Хубав и силен стих!
  • Благодаря на всички, които коментирахте. Стихът наистина е много личен.
  • финалът!
  • Много силно! Много!
  • Щом Господ е милостив:
    достатъчен е този стих!
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението.
    Поздравления, Руба!
  • Че не бива да скърбим,
    за отминалото време,
    грешките ако си простим,
    не ще тегне тежко бреме.
    И вселенска светлина,
    от очите ще прозира,
    всяка прошка от душа,
    любов сее из всемира!
  • Щом Бог ти е простил, вземи неговият мир! Не отлагай!
  • От себе си най-боли. Хубав стих!
  • Най-трудната прошка...
Предложения
: ??:??