7 июн. 2007 г., 09:33

Осъмват пак очи безсънни... 

  Поэзия
633 0 12
Осъмват пак очи безсънни,
и пак заспиват тихите звезди.
В небето ми, сълзата се оглежда,
запазила красиви спомени.
Нали ти казах, помниш ли ги думите,
че слънцето се ражда от надеждите,
а любовта не си отива никога,
но преповтаря се след стъпките.
Нали ти казах, че от многото обичане
душата се насища в светлина,
и дишайки любов във вричане,
превръща се в сияйната звезда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??